Тръпка
Казваш... вече няма тръпка.
Не е същото, нали...
Тръгваш си с изящни стъпки...
Ще ми липсваш... Остани!
Устните ни тъй горяха...
Помниш ли... онези дни.
Полудялото ни лято...
Уловените звезди...
Дланите ти – птици бели,
как гнездяха в мойта гръд...
Пясъчните ни постели...
Бездиханния ни път...
---
Помниш... Но защо незнайна,
нова обич в теб изтри
с тръпка всички наши тайни...
Тръгвай... И не се вини!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
