ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
25.01.2013 г., 17:30 ч.

Тръпка 

  Поезия » Любовна
1388 0 25

Казваш... вече няма тръпка.

Не е същото, нали...

Тръгваш си с изящни стъпки...

Ще ми липсваш... Остани!

 

Устните ни тъй горяха...

Помниш ли... онези дни.

Полудялото ни лято...

Уловените звезди...

 

Дланите ти – птици бели,

как гнездяха в мойта гръд...

Пясъчните ни постели...

Бездиханния ни път...

---

 

Помниш... Но защо незнайна,

нова обич в теб изтри

с тръпка всички наши тайни...

Тръгвай... И не се вини!!!

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления
  • Благодаря Ви от сърце, Жана , Елена , Илко Евелина !
  • Поздрав, Мише!
  • Написано е майсторски, браво! Поздрави!
  • Чл. 4 Изисквания към коментарите:
    .............
    ал. 5 Недопустимо е воденето на разговори и спорове в коментарите.
  • Благодаря ти, Мая, за изчерпателната и добре разяснена позиция. Това, което разбрах от нея е, че е крайно време и аз да се науча да оплювам според правилника - тънко, гадно, мръсно и в тона на някои уникалновелики Поети и низки хора с ЛИЧНО и НЕОБЕКТИВНО отношение към творбите ми; да иронизирам, да се подигравам, да се надсмивам, да се гавря с труда на хората, но да го правя "по правилата ". ОК, мисля да пробвам, да видим какво ще излезе, и кой колко ще издържи в рамките на добрия тон. Аз две години вече се боря с еднотипните гавраджийски подмятания и неразбирания на един човек, чието име никога повече няма да спомена, защото смятам, че не заслужава дори да си хабя клавиатурата заради него.
    Ще пиша само според правилника на сайта, Мая... Да видим дали ще публикувате това, което ще напиша... Да видим има ли правила?

    Благодаря Ви, Тара , Ева Много ме зарадвахте!
  • Красиви спомени - болезнена страст...!!!
    Казваш..., вече няма тръпка.
    Не е същото, нали...
    Тръгваш си с изящни стъпки...
    Ще ми липсваш... Остани!
  • Мишо, заставам зад всеки, който има нужда и е в правото си, без да ме интересува кой е. Ако това не се харесва на някого, проблемът не е мой.
    Не съм изтрила коментара на Димитър, защото не нарушава правилника, за разлика от твоите коментари, които бяха, меко казано, стряскащи и много извън добрия тон и не кореспондираха с представата за творец като теб. Щом произведението е допуснато на страницата на сайта, значи така е преценил редакторът, а щом авторът го е качил, значи е готов да приеме всякакви мнения. Хайде да не дъвчем едни и същи неща периодично. Хайде дръжте се като мъже, а не като развилнели се тетки на женския пазар. Спирам да ви се обяснявам. Ако продължите с разправиите тук, ще се наложи да си дадете творчески отпуск и двамата.
  • ...просто е, Илко, просто не слушам чалга и не чета чалга, а съм в творчески сайт, където очаквам да няма чалга... но уви...
    И когато сметна за нужно изказвам мнението си за дадена творба. Мисля, че с нищо не нарушавам правилника на сайта, освен общоприетото правило - да се харесам на всички...
    Е, няма как...
  • Стихът ми хареса!
    Защо ли прочетох и коментарите...
    Момчета, дръжте се сериозно!
    Митко Никифоров, приятелю, защо не те виждам при хората, пишещи чалга? Защо не им го кажеш? Нямам нищо против забележките, а съм твъдо ЗА! Държа да има и към мене! Останалото е лична война!
    В тази творба аз не харесах множеството многоточия, част от които не не казват нищо повече от думите, но самата творба е хубава и с малко "пипване" ще стане още по-добра!
    И още един апел: Не убивайте поезията с лични войни! Моля ви!
  • Това отговор ли е? Не, не знам, Таня, за това помолих за цитат - обоснови се!
    Аз коментирам точно произведението, а ми се отговаря - да съм си заврял коментарите... някъде си...
    На това как му се вика...?
  • Много добре знаеш за какво иде реч!
    Факт е, че под произведенията ще стоят само коментари, насочени към самия текст! Всички, насочени към автора, сами по себе си превръщат сайта във въпросното поле! И нямат място тук! Абе, вие като се регистрирате, четете ли правилата?
  • Моля, моля, в нито един свой коментар не съм си позволил личностни нападки и квалификации, да не говорим за грозното "оплюване'.
    Моля за цитат от мой коментар, където "оплювам" някого...
    Много моля. В полза на истината и в защита на обективността...
  • О тръпка, нека те има! Радвай ни винаги, поете любим, защото ти можеш и знаеш как да излееш чувствата и мислите си в стих!
  • Напълно обективна съм, а ти, доколкото си спомням, не се задоволи само с едното мнение, което, написвайки го още, знаеше какво ще предизвика! И пак се наложи да бъдете озаптисвани, иначе кой знае докъде щяхте да стигнете с оплюването? И това, ако не е война, здраве му кажи, Димитре!
  • Уважаема Тохин, вие много добре знаете кой води личните войни срещу мен...аз просто се опитвам да се зашитя срещу гаври с творчеството ми. Драга Мая Попова, да наричаш стиховете на някого каламбури си е обида и гавра, според мен. Ако и вие смятате,че са такива, моля изтрийте ми профила заедно с всичко в него... влезте в ролята на Бог, щом заставате зад гърба на великия Никифоров. Защо не изтрихте и неговия коментар или смятате,че той казва истината... Държа на отговора ви,моля...Ако не го изтриете аз повече няма да публикувам и дума тук.И нямам намерение на никого да обяснявам стиховете си, най малкото на разни псевдокритици.
    Благодаря на всички прочели и коментирали стиха ми и всички мои произведения
    Никифоров, ти май наистина се взимаш много насериозно...Господ да ти е на помощ!
  • toxin (Таня ): 25-01-2013г. 19:49
    Сайтът не е бойно поле, разберете го веднъж завинаги! Водете си войните на лични!

    Кое точно прилича на бойно поле, Таня? И защо обобщаваш? Коментарът ми е тук, няма ги тези на автора, където говори като на маленска седянка. Айде да бъдем обективни, а не пристрастни. Коментарното поле е е за коментари, нали, аз написах такъв и ми беше отговорено по доста вулгарен начин, но вместо да му се напомни къде се намира(на автора) ти излизаш с тезата, че ВОДИМ ВОЙНИ...не, Таня, аз не врагувам с никого, изказвам мнение, а, че някой си, не му харесва казаното от мен - си е негов проблем...
  • Харесва ми, усетих го...
  • Обичам да чета стиховете ти. Заради усилията ти да служиш всеотдайно на думите и да къташ в ръцете си едно голямо сърце! Това стихотворение е на обичайното ти ниво, без помпозни словесни гимнастики, без стремеж да се угоди на определен читателски вкус. Звучи семпличко, ненапудрено. Друго достойнство на творбата е и добрият ритъм, стиховете са мелодични. Има и слабости - неиздържани римни двойки, но това може да се изглади по всяко време. Относно куплета:
    Дланите ти – птици бели,
    как гнездяха в мойта гръд...
    Пясъчните ни постели...
    Бездиханния ни път...
    Пясъчните постели символизират отлитащия миг...Поздравления, Мише!
  • Не знам откога поезията се обяснява...
    Грациозен стих, бих казала аз!
    Поздрав!
  • надявам се, че няма да се налага да влизам и трия отново, нали?
  • Сайтът не е бойно поле, разберете го веднъж завинаги! Водете си войните на лични!
  • Благодаря Ви от сърце, Лили, Светла, Илко !
  • ...мда... да се пише поезия е тръпка... но когато замениш тръпката с подреждане на думи... просто не се получава...
    В цялото стихо има само една строфа с що годе сносни римни двойки, другото са просто каламбури.

    "Дланите ти – птици бели,
    как гнездяха в мойта гръд...
    Пясъчните ни постели...
    Бездиханния ни път..."
    А този куплет... е "уникален" - ако някой може да ми го разясни... ще се разтопя от кеф...
  • Приятно и непринудено, хареса ми ...
Предложения
: ??:??