Тръпката
Тръпката
Ти все чакаща нощите
да ме скриеш за себе си.
и търсеща пулса ми
в екстази отминали.
В кърваво червени залези
разкъсвана с мислите
до кости пропита с отровата.
разтапяш се бавно сред ласките
Не от срамът пред съпругите
не от свян пред другите,
от гняв пред съдбата си
с мен блъскаш главата си.
Надежди в парчета събирала
строполи се мълком от рана
на стотиците изгреви бляскави
росно прилежно събрана!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены
