Тръпката
Ти все чакаща нощите
да ме скриеш за себе си.
и търсеща пулса ми
в екстази отминали.
В кърваво червени залези
разкъсвана с мислите
до кости пропита с отровата.
разтапяш се бавно сред ласките
Не от срамът пред съпругите
не от свян пред другите,
от гняв пред съдбата си
с мен блъскаш главата си.
Надежди в парчета събирала
строполи се мълком от рана
на стотиците изгреви бляскави
росно прилежно събрана!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
