Тръпката
Ти все чакаща нощите
да ме скриеш за себе си.
и търсеща пулса ми
в екстази отминали.
В кърваво червени залези
разкъсвана с мислите
до кости пропита с отровата.
разтапяш се бавно сред ласките
Не от срамът пред съпругите
не от свян пред другите,
от гняв пред съдбата си
с мен блъскаш главата си.
Надежди в парчета събирала
строполи се мълком от рана
на стотиците изгреви бляскави
росно прилежно събрана!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
