Nov 18, 2009, 4:03 PM

Тръпката 

  Poetry » Love
680 0 5

 

 

 

Тръпката

 

Ти  все чакаща нощите

да ме  скриеш  за   себе си.

и търсеща пулса  ми

в  екстази  отминали.

 

В кърваво червени залези

разкъсвана  с  мислите

до  кости   пропита  с  отровата.

разтапяш   се бавно   сред  ласките

 

Не от срамът пред съпругите

не  от   свян пред   другите, 

от  гняв  пред съдбата си

с  мен   блъскаш   главата  си.

 

Надежди  в парчета събирала

строполи се мълком  от  рана

на   стотиците изгреви  бляскави

росно  прилежно   събрана!

 

 

 

 

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??