6 дек. 2025 г., 08:19

Цвете на асфалта

91 2 5

Мирише на барут!

И на смърт ми мирише..

Земята, задавена с кръв,

все по-трудно диша.

Тоя свят ли е луд?

Или хората в него!

Управляват ни темерути,

с грандоманско его.

И бушуват войни,

хора измират мърцина!

Покрай всички злини,

малка надеждица има.

А злобата и завистта

сякаш нямат насита.

И по стълбата вита,

злото все си налита.

Само там, на асфалта,

разкъсан от бомба свирепа,

като в картина нелепа..

мъничко цвете подаде главица.

И реши да спаси тази планета!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Ефектна идея за мъничкото цвете-спасител, претворена в прекрасен стих.
    Отлично си се справил, Живко. Поздравление!
  • Хубаво би било да се направи кратка визуализация с ИИ на тази картина, защото аз я видях и е много красиво! Много! Дори чувам гласа на Ф. Меркюри в началото, когато земята пулсира и блъвва кръв... А накрая, когато цветето подава глава е някоя симфония на Шопен или Бетховен... нежна и жизнерадостна, но бавна.. като първи поет дъх на новородено.. Чува се въздух на поет дъх, без музика, а после когато цветето пониква е симфонията... Много бих се радвала да го видя това! Поздрав, Живко!
  • Благодаря ви, Дейна и Скитница, за хубавите думи!
  • Много хубав стих! Съгласна съм с Дейна!
    Поздрав за написаното!
  • Много ми хареса! Дано има спасение и да спрат войните по света.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...