Цвете на асфалта
Мирише на барут!
И на смърт ми мирише..
Земята, задавена с кръв,
все по-трудно диша.
Тоя свят ли е луд?
Или хората в него!
Управляват ни темерути,
с грандоманско его.
И бушуват войни,
хора измират мърцина!
Покрай всички злини,
малка надеждица има.
А злобата и завистта
сякаш нямат насита.
И по стълбата вита,
злото все си налита.
Само там, на асфалта,
разкъсан от бомба свирепа,
като в картина нелепа..
мъничко цвете подаде главица.
И реши да спаси тази планета!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
