14 июл. 2016 г., 18:03

Тук

820 0 2

                                                                                       Тук

Тук на Балканите

тук в Персия, днешен Иран

тук в Лхаса при Далай Лама

тук градя.

Градя гласните и съгласните 

на моя дом.

Тук съм чут,

но ако моето тук стане там

и аз стана йод

в пренаситена на йод реакция

в далечен немски университет

или в двуетажен американски автобус?

По ли ще съм чут?

По-голямо ехо ли ще имам?

По-голямо его ли ще имам?

Но моето старо тук

остана

без

съгласна или гласна. 

Липсва му една буква

и това съм аз.

И тук

в моя дом,

само тук

разбраха, че липсвам.

Моето аз.

Моето мен.

И ръчният ми багаж.

Бон Воаяж.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...