Тук, до мен
Навярно някой, някъде си,
много ме привлича,
но ни делят, уви, огромни разстояния.
А може би и той
в мечтите си към мен да тича -
това са временни,
моментни състояния.
Мен нужно ми е някой тук, до мен,
да ме обича
и да усещам често ласките му топли, нежни.
Душата ми на птица полетяла
ще прилича,
ще е свободна и открита -
и в дните белоснежни.
Тогава мога аз да бъда
истински щастлива!
Животът да ме радва и да чувствам,
че съм жива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
