petinka67 (Петя Кръстева)
455 27264
27 окт. 2008 г., 15:55

Тук ще изОкам, но няма да плача 

  Поэзия » Другая
1251 0 28

 

Тук ще изОкам, но няма да плача,
макар простотията българска да е палача.
Далеко се вее и е като флага,
и не пропуска да ни излага.


Всинца запели сме в хор "мадригали",
прочели оттук и оттам (по сандали)
си мислим, че лятото винаги грее...
Е да, ама зима настъпва - ще вее.


"Докле туй е младост"... А никой не мисли
и през зъбите злъчно в деня още съска.
Дъвчат се думи с венците обложени,
никой не вижда - "На колЕне сме сложени"


от таз простотия, която ни скапва,
дори и когато народа окапва.
И борим се, яко захапали кокъла,
и даже в "борбата" не чуваме вопъла.


Подаваме хляба, но вадим и ножа,
и отънява, измъчена, нашата кожа.
А буквите наши са тези, с които
люлеем деца и... жалейм мъртъвците.

© Петя Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А буквите наши са тези, с които
    люлеем деца и... жалейм мъртъвците....

    Боли, как боли...Прекрасно си го казала, Петинка!!! Дано повече го прочетат и се замислим, всички...Прегръщам те за позицията!
  • Много силен стих...замислих се!!!
  • Невероятна си!
    Поздравления Петинка!
  • Вие сте сред хората, които обичам!
    Без вас все още щеше да зее празнотата в гърдите ми!
    Благодаря ви!!!
  • Ех, Петя! Сълзите ни пресъхнаха, от окане вече и глас не остана... Ех!
  • Приветствам бунтарството ти!
  • Само тъй, какина!***
    Окане му е майката!
    Хем повечко!
  • Поздравления, Петя!
    Прегръдка!
  • закова ме...мила Петя...
    Браво!
  • Оргинално...Силно...Истинско..Поздрави!!!
  • но вадим и ножа.........Като че ли напоследък само това правим.
  • Немея ! Ти си знаеш защо
    Римата нещо ми се губи
  • Ако не ти, ако не аз, ако не ние...Кой тогава? Поздрави!
  • Една поетеса да излезе от цикъла "Любовна". Поклон!
  • Да се присъединя и аз към изОкането
  • ИзОках, а на финала направо изръмжях!
    Прегръщам те, Петинка!
  • Ами... какво да кажа?!
    На маса ще ми дойде мисълта
  • Мълчи, когато пие от покруса.
    Мълчи, когато наркодилър спре.
    Мълчи, кога синът му се надруса.
    Мълчи, когато щерката метреса е.
    Мълчи, когато лъжат го с цената.
    Мълчи, когато в автобуса го крадат.
    Мълчи, когато съкращават ЩАТ-а.
    Мълчи, кога с жената гладни спят.
    Мълчи, когато готви си коприва.
    Мълчи, когато някой трепе и дете.
    Мълчи, когато Йово бомбардират.
    Мълчи, кога Осман го затресе.
    Мълчи и тайно сбира злоба.
    Мълчи ядосан, ала не на мен.
    Мълчи и мисли чак до гроба:
    И язе че изокам некой ден!

    Петинко, поздрав от батя ти Зем!
  • !
    Поздрав!
  • Харесах!
  • Браво!
  • ИзОках и аз с теб Петинка!
    Поздрав!
  • Не знам как да го коментирам. Толкова е истинско, ама ние сме безсилни да се борим, или по-точно незнаем как!
    Прегръдка и от мен за силата да го изречеш!
  • Браво,Петинка! Аплодирам те СИЛНО!!
  • Мдам, много уместно и ежедневно някакси ( за съжаление)
  • "А буквите наши са тези, с които
    люлеем деца и... жалейм мъртъвците."

    Залп от поетично оръдие!!!
    Прегръдки, Петинка!
  • Ааа, Петинка, и аз изОках!
  • Напраоо го Из-съска Ш!
    То така трябва!!!
    Гуш!
Предложения
: ??:??