Почука тихо на вратата ми... отворих.
Поканих те да влезеш у дома,
не помня - първа ли те заговорих
или отвърнах аз на твоите слова.
Дар донесе ми - една надежда.
Събуди моите заспали сетива.
Дали сърцето ми към теб поглежда?
Не знам! И ти не питай за това!
Не казвай нищо. Заповядай, настани се!
Ще ти създам уют, навън вали,
ето... на рамото ми облегни се
и ако искаш, просто помълчи! ...