Тук съм

Край теб минава сивото ми ежедневие.

Горя от болките ти, страдам мълчаливо.

Приемам и решавам всякакви проблеми,

но ти не забелязваш даже, че съм жива…

Минават дни, години бързо си отиват,

а ти все тъй за мене нямаш ласка!

И бавничко душата ми изстива,

светът ми придобива черни краски…

Ще ме повикаш някой ден, на съмване,

да осветя деня ти като слънце.

Но повикът ти няма да се сбъдне –

ще съм далеч, отдето няма връщане.

Ще ме потърсиш лете покрай огъня,

да ти изпея песен за душата.

Но туй ще бъде просто невъзможно -

ще съм по орбита, за тебе непозната.

А днес съм тук. И паля огън всяка вечер

да ти е топло на ръцете и сърцето.

Огрявам твоя дом, но ти стоиш далечен

и...  песента увяхва като късно цвете…