23 мар. 2015 г., 23:12  

Тук съм, жив съм...

607 0 5

Тук съм, жив съм, песни пея,

в планината си живея!

Самотница ми е душата,

а аз съм нейната обител!

Късмет е нямала горката,

не мога аз, да я наситя!

 

Всевластният ни интернет

света превърна в малко село,

имам ли от нещо нужда,

комп-прозорец  ще отворя,

и ще дойде помощ чужда

с приятелите щом говоря!

 

Не бих могъл да предположа,

че името под стих ще сложа,

 душата жадна ще гори

сред зелените гори!

Тук съм, жив съм, песни пея,

в планината си живея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави и от мен за хубавия стих!
  • Благородно ти завиждам, че си живееш в планината!
    Колкото и голямо предимство да е интернет, живота без него би бил много по-простичък и спокоен! Поздрави от мен!
  • Със Стойна!В планината е най-добре, а щом има и интернет= приятелите са край теб! Харесах!
  • "Тук съм, жив съм,, песни пея
    в планината си живея."
    Ти си истински щастлив, Исмаиле, а интирнет ти е до колене!
    Харесвам творбата ти!
    Поздрав и хубав ден!
  • Добре е, че си живееш в планината, Исмаиле! Останалото го имаш чрез интернет. Какво да кажат тези в големите градове? Забягват като Лот, за да се спасят в планината, поне в един ден от седмицата и се страхуват да се обърнат назад, за да не се превърнат в стълб от сол.
    Но няма къде да се денат и пак се завръщат в ада си.

    Добър акцент слагаш. Поздравление!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...