23 mar 2015, 23:12  

Тук съм, жив съм...

  Poesía » Otra
606 0 5

Тук съм, жив съм, песни пея,

в планината си живея!

Самотница ми е душата,

а аз съм нейната обител!

Късмет е нямала горката,

не мога аз, да я наситя!

 

Всевластният ни интернет

света превърна в малко село,

имам ли от нещо нужда,

комп-прозорец  ще отворя,

и ще дойде помощ чужда

с приятелите щом говоря!

 

Не бих могъл да предположа,

че името под стих ще сложа,

 душата жадна ще гори

сред зелените гори!

Тук съм, жив съм, песни пея,

в планината си живея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави и от мен за хубавия стих!
  • Благородно ти завиждам, че си живееш в планината!
    Колкото и голямо предимство да е интернет, живота без него би бил много по-простичък и спокоен! Поздрави от мен!
  • Със Стойна!В планината е най-добре, а щом има и интернет= приятелите са край теб! Харесах!
  • "Тук съм, жив съм,, песни пея
    в планината си живея."
    Ти си истински щастлив, Исмаиле, а интирнет ти е до колене!
    Харесвам творбата ти!
    Поздрав и хубав ден!
  • Добре е, че си живееш в планината, Исмаиле! Останалото го имаш чрез интернет. Какво да кажат тези в големите градове? Забягват като Лот, за да се спасят в планината, поне в един ден от седмицата и се страхуват да се обърнат назад, за да не се превърнат в стълб от сол.
    Но няма къде да се денат и пак се завръщат в ада си.

    Добър акцент слагаш. Поздравление!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...