2 авг. 2009 г., 22:36

Тук-Там

881 0 12

Бузлуджански полъх

 

 

Там,

преди сто лета.

Там

бе един цвета.

И в онез години

бяхме „жълти”, „сини”...

все Там.

 

Там,

преди сто лета.

Там,

ала и сега

споменът ни връща

все в онази Къща.

Все Там.

 

Тук

времето покри,

Тук

шашми и игри.

Всички променени,

с новите премени

сме Тук.

 

Тук

друг е днес светът.

Тук

друг ни е цветът.

Партийо, прости ни,

но и в тез години

сме Тук.

Ние пак сме Тук!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • с чудесно чувство за хумор...
    усмихна ме, Боре.
  • Такъв си е деПУУтатина ни, Марине... Дано пък почне да влиза в пътя!
  • Веднага го хванах!

    Български депутат

    Самодоволна гад,
    живееща рахат
    във огромен палат.
    Политически номад,
    що не струва и карат.
    По природа простоват,
    некадърен,но устат.
    Със рушвета запознат,
    без заплата е богат.
    Пребивавайки на щат
    той не дава резултат.

    Поздрав!
  • Хах

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...