Бузлуджански полъх
Там,
преди сто лета.
Там
бе един цвета.
И в онез години
бяхме „жълти”, „сини”...
все Там.
Там,
преди сто лета.
Там,
ала и сега
споменът ни връща
все в онази Къща.
Все Там.
Тук
времето покри,
Тук
шашми и игри.
Всички променени,
с новите премени
сме Тук.
Тук
друг е днес светът.
Тук
друг ни е цветът.
Партийо, прости ни,
но и в тез години
сме Тук.
Ние пак сме Тук!
© Борко Бърборко All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
