29 нояб. 2020 г., 08:23

Туршия

668 1 0

Режа морковите на едро,

На четири – зеления домат.

Цяла една хрупкава зелка,

И малко целина за аромат.

 

Спусне ли се есенната мъгла,

Приготвям бидони и буркани.

Пълня ги със спомени от лятото.

Затварям ги плътно. И се надявам.

 

Полетят ли ятата от грачещи врани,

Западат ли червени и жълти листа.

Посегна ли към карираното одеяло –

Знам, време е за поредния кръговрат.

 

Компоти, сладка, туршии и ракия.

Да, знам, всичко има в магазина.

Защо се запасявам ли? За да вярвам,

Че ще изкарам и тази зима...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...