Nov 29, 2020, 8:23 AM

Туршия

  Poetry
665 1 0

Режа морковите на едро,

На четири – зеления домат.

Цяла една хрупкава зелка,

И малко целина за аромат.

 

Спусне ли се есенната мъгла,

Приготвям бидони и буркани.

Пълня ги със спомени от лятото.

Затварям ги плътно. И се надявам.

 

Полетят ли ятата от грачещи врани,

Западат ли червени и жълти листа.

Посегна ли към карираното одеяло –

Знам, време е за поредния кръговрат.

 

Компоти, сладка, туршии и ракия.

Да, знам, всичко има в магазина.

Защо се запасявам ли? За да вярвам,

Че ще изкарам и тази зима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...