Nov 29, 2020, 8:23 AM

Туршия

  Poetry
667 1 0

Режа морковите на едро,

На четири – зеления домат.

Цяла една хрупкава зелка,

И малко целина за аромат.

 

Спусне ли се есенната мъгла,

Приготвям бидони и буркани.

Пълня ги със спомени от лятото.

Затварям ги плътно. И се надявам.

 

Полетят ли ятата от грачещи врани,

Западат ли червени и жълти листа.

Посегна ли към карираното одеяло –

Знам, време е за поредния кръговрат.

 

Компоти, сладка, туршии и ракия.

Да, знам, всичко има в магазина.

Защо се запасявам ли? За да вярвам,

Че ще изкарам и тази зима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...