29.11.2020 г., 8:23

Туршия

664 1 0

Режа морковите на едро,

На четири – зеления домат.

Цяла една хрупкава зелка,

И малко целина за аромат.

 

Спусне ли се есенната мъгла,

Приготвям бидони и буркани.

Пълня ги със спомени от лятото.

Затварям ги плътно. И се надявам.

 

Полетят ли ятата от грачещи врани,

Западат ли червени и жълти листа.

Посегна ли към карираното одеяло –

Знам, време е за поредния кръговрат.

 

Компоти, сладка, туршии и ракия.

Да, знам, всичко има в магазина.

Защо се запасявам ли? За да вярвам,

Че ще изкарам и тази зима...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...