29 nov 2020, 8:23

Туршия

  Poesía
669 1 0

Режа морковите на едро,

На четири – зеления домат.

Цяла една хрупкава зелка,

И малко целина за аромат.

 

Спусне ли се есенната мъгла,

Приготвям бидони и буркани.

Пълня ги със спомени от лятото.

Затварям ги плътно. И се надявам.

 

Полетят ли ятата от грачещи врани,

Западат ли червени и жълти листа.

Посегна ли към карираното одеяло –

Знам, време е за поредния кръговрат.

 

Компоти, сладка, туршии и ракия.

Да, знам, всичко има в магазина.

Защо се запасявам ли? За да вярвам,

Че ще изкарам и тази зима...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...