8 мар. 2009 г., 04:22

Твое произведение

615 0 0

Научих се от тебе да обичам.
Пак от теб научих как разбиват се сърца.
От теб прихванах онзи поглед, който плаши малките деца.
Усмивка лъчезарна придаде ми незнайно как.
Научих се да тръгвам, без да казвам сбогом
и после да се връщам, без да давам обяснения.
Заради тебе спрях да плача,
но не започнах повече да се усмихвам.
Любовта и омразата научи да се бият вътре във мен,
радостта и тъгата - да си играят с мойте сетива.
Погледни ме и кажи - харесвам ли ти?
Погледни ме - ти създаде ме така!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЯнКа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...