8.03.2009 г., 4:22

Твое произведение

614 0 0

Научих се от тебе да обичам.
Пак от теб научих как разбиват се сърца.
От теб прихванах онзи поглед, който плаши малките деца.
Усмивка лъчезарна придаде ми незнайно как.
Научих се да тръгвам, без да казвам сбогом
и после да се връщам, без да давам обяснения.
Заради тебе спрях да плача,
но не започнах повече да се усмихвам.
Любовта и омразата научи да се бият вътре във мен,
радостта и тъгата - да си играят с мойте сетива.
Погледни ме и кажи - харесвам ли ти?
Погледни ме - ти създаде ме така!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЯнКа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...