Вън е нощ. А топлина в стаята

запотила е със дъх прозореца.
Седнала до него, с пръст чертая

мойто име, после бавно твоето...

Взирам се във буквите красиви

на горящото ти нежно име

и изгарям цяла, сякаш огън...

А навън е тиха, бяла зима...

Мойто име е до теб безмълвно

и разтапя се под твоя пламък.
Спускат се надолу, сякаш сълзи,
капчици от мойте букви само..

А остава твоето в тъмата,

като надпис издълбан навеки..
И, когато легна във кревата,

нежно светлината му ще свети,

и ще ми напомня, че те има...

Ще заспивам с твойта топлина.
Пазена от името, рисувано с пръсти
на прозореца... в нощта...