Твоето име
Вън е нощ. А топлина в стаята
запотила е със дъх прозореца.
Седнала до него, с пръст чертая
мойто име, после бавно твоето...
Взирам се във буквите красиви
на горящото ти нежно име
и изгарям цяла, сякаш огън...
А навън е тиха, бяла зима...
Мойто име е до теб безмълвно
и разтапя се под твоя пламък.
Спускат се надолу, сякаш сълзи,
капчици от мойте букви само..
А остава твоето в тъмата,
като надпис издълбан навеки..
И, когато легна във кревата,
нежно светлината му ще свети,
и ще ми напомня, че те има...
Ще заспивам с твойта топлина.
Пазена от името, рисувано с пръсти
на прозореца... в нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
