31 окт. 2008 г., 10:11

Твоето име ми носи носталгия...

Поэзия » Любовная

1.2K 0 2

Твоето име ми носи носталгия...
и всеки спомен ми напомня за теб,
всичко вече някак ми тежи,
нещо ми липсва, потънах в апатия...
Няма кой да ме прегръща,
от толкова забрава чак ме боли,
питам се къде си, тръгна ли си вече
или още скиташ празен тук...
И в своята постеля нощем не заспивам,
мисля си за тебе...
И в този ад за мене изпитвам страшен студ...
Лутам се в спомена за утрешното днес,
за горещите и бурни нощи,
когато те карах да не спиш...
дишайки от мен, от дъха ми...
ти сега си толкова далечен, а не спиш...
Защо?
Аз ли те излъгах или някой ме прокле,
че мога без тебе да живея
и да бъда с половин сърце...
Защо?
Промъкни се нощем тихо,
погали ме да заспя...
че като сухите листа изсъхнах...
неполяти от вода...
Твоето име ми носи носталгия,
а аз не питам веч`
защо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬