Твоето име ми носи носталгия...
Твоето име ми носи носталгия...
и всеки спомен ми напомня за теб,
всичко вече някак ми тежи,
нещо ми липсва, потънах в апатия...
Няма кой да ме прегръща,
от толкова забрава чак ме боли,
питам се къде си, тръгна ли си вече
или още скиташ празен тук...
И в своята постеля нощем не заспивам,
мисля си за тебе...
И в този ад за мене изпитвам страшен студ...
Лутам се в спомена за утрешното днес,
за горещите и бурни нощи,
когато те карах да не спиш...
дишайки от мен, от дъха ми...
ти сега си толкова далечен, а не спиш...
Защо?
Аз ли те излъгах или някой ме прокле,
че мога без тебе да живея
и да бъда с половин сърце...
Защо?
Промъкни се нощем тихо,
погали ме да заспя...
че като сухите листа изсъхнах...
неполяти от вода...
Твоето име ми носи носталгия,
а аз не питам веч`
защо...
© Надя Тодорова All rights reserved.
