28 дек. 2007 г., 21:52

Твоето мъжко тяло

1.7K 0 5

Твоето мъжко тяло е моята тайна бърлога,

където се крия от всички, грижите щом ме притиснат.

Там е уютно и топло. И съм щастлива, че мога

да се възползвам  от него,  винаги, щом ми се иска.

 

Тегне ли някаква мъка, страх ли внезапен витае

в мойта душа неспокойна - бързам до теб да се сгуша.

И топлинка да си взема - лек по-целебен не зная

и песента на сърцето ти в жадната нощ  да послушам.

 

Твоето мъжко присъствие искам край мен да усещам...

Цяла във теб да потъна и да забравя за хората.

И за товара болезнен, що съм понесла на плещите.

И да ме галиш, додето бавно изчезне умората,

впита в косите ми, в костите.

 

Да се събудя пречистена,

дъжд да чувствам от нежност

как благотворно се стича.

И да запазя в сърцето си

моята най-скъпа истина:

колко от теб се нуждая

и до полуда

обичам!

 

1996, 02 ноември

/из "ВАНИЛЕНО НЕБЕ"/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Белчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дай боже всекиму
  • Вечна приказка без край!!!Чудно!!!
  • О не, това изобщо не звучи като описание. Напротив, толкова е лично, като една красива изповед! Хареса ми много
  • Прекрасно описание!Точно това коео изпитва всяка влюбена жена,когато се сгуши в тялото на любимия!БРАВО!!!
  • Много е красиво!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...