Твоето мъжко тяло е моята тайна бърлога,
където се крия от всички, грижите щом ме притиснат.
Там е уютно и топло. И съм щастлива, че мога
да се възползвам от него, винаги, щом ми се иска.
Тегне ли някаква мъка, страх ли внезапен витае
в мойта душа неспокойна - бързам до теб да се сгуша.
И топлинка да си взема - лек по-целебен не зная
и песента на сърцето ти в жадната нощ да послушам.
Твоето мъжко присъствие искам край мен да усещам...
Цяла във теб да потъна и да забравя за хората.
И за товара болезнен, що съм понесла на плещите.
И да ме галиш, додето бавно изчезне умората,
впита в косите ми, в костите.
Да се събудя пречистена,
дъжд да чувствам от нежност
как благотворно се стича.
И да запазя в сърцето си
моята най-скъпа истина:
колко от теб се нуждая
и до полуда
обичам!
© Милена Белчева Всички права запазени