31 июл. 2009 г., 01:16

Твоето ново завръщане

1.1K 0 4

Твоето  ново завръщане

като гръм ме удари,

върху мен се изля като дъжд,

като огън ме опари.

Твоите мъжки страхове

върху мен се стовариха,

върху женските ми рамене

натежаха и ме изплашиха.

Твоето ново завръщане

от съня ме разбуди

и спомени стари във мене

запърхаха като луди.

Твоето ново завръщане

е твоето плахо решение,

а моите женски страхове

останаха. Без съмнение!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дорика Цачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е!
    Прехвърляйки ги от рамене на ремене, достигат до най-силните!
    Поздрав!
  • Съмненията ни са - шестото чувство! Не бива да ги пренебрегваме,защото после боли! Поздрави! Шестичка!
  • да...истинско е, обичащо...и малко тъжно.
    хубав стих!
  • Така си е - има много завръщания, има и съмнения!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...