Jul 31, 2009, 1:16 AM

Твоето ново завръщане

  Poetry » Love
1.1K 0 4

Твоето  ново завръщане

като гръм ме удари,

върху мен се изля като дъжд,

като огън ме опари.

Твоите мъжки страхове

върху мен се стовариха,

върху женските ми рамене

натежаха и ме изплашиха.

Твоето ново завръщане

от съня ме разбуди

и спомени стари във мене

запърхаха като луди.

Твоето ново завръщане

е твоето плахо решение,

а моите женски страхове

останаха. Без съмнение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е!
    Прехвърляйки ги от рамене на ремене, достигат до най-силните!
    Поздрав!
  • Съмненията ни са - шестото чувство! Не бива да ги пренебрегваме,защото после боли! Поздрави! Шестичка!
  • да...истинско е, обичащо...и малко тъжно.
    хубав стих!
  • Така си е - има много завръщания, има и съмнения!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...