28 июл. 2011 г., 18:20

Твоето време

1.1K 0 3

 

Всеки ден едно и също,

всеки нещо прави.

Дните са едни и същи

- лесно се забравят.

Но когато дойде вечер

и когато слънцето залезе,

въпреки че уморен е,

всеки  бърза да излезе…

Да поседне на по бира

или просто на кафе,

или пък  безалкохолно.

Вярно, че сме в  гадна криза,

но все пак пари намираме.

Или пък за интернет,

за да посърфираме.

И по този начин

просто си почиваме.

Забравяме за ежедневните

проблеми, глупави началници

и  ги анулираме!

Дай по бира и наздраве!

Влез във интернет и весели се!

Важното е да сме здрави!

И да сме щастливи...

 

Но...

повечето нямат време?!...

Нямат време за филми.

Работят яко зад бюрото.

Дори не ходят на кино.

Защото бързат  да си ходят.

По пътя купуват продукти.

При зъболекаря имат си час,

децата тръгват в неделя

на екскурзия на св. Влас.

По пътя мяркат реклами...

Хора бързат с цветя...

Всеки нещо продава...

През всичко това те летят…

Прибират се уморени

и включват на друга вълна.

До час вечерята е подредена

и уморени в банята спят…

Така е всеки нов ден!

Почиват си само платено

в екскурзии или у дома...

 

 

Защо просто не можем

 време да  отделим

за Дребните неща,

които летят  покрай нас:

дървета, птици, цветя?...

Нима всичко това е мечта?!…

 

Бюрото е нашата планета,

бюрото е нашата земя…

Нани-нанана-нананана-нааааааа….

Отивам да спяяяяя.

 

Дните са едни и същи

- лесно се забравят.

Просто трябва да оставим

нашето си време…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е. Но идва един ден и нещата си идват на мястото. "Защо спирате-попитал чуждият журналист водача на шерпите,които носели багажа по тясната планинска пътека.За да изчакаме душите си -отвърнал водача..." Поздрави и на вас!
  • Ах, как си прав за това проклето време, което за нищо не достига!
  • Времето лети,всичко е пари,за съжаление!Поздравления!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...