Всеки ден едно и също,

всеки нещо прави.

Дните са едни и същи

- лесно се забравят.

Но когато дойде вечер

и когато слънцето залезе,

въпреки че уморен е,

всеки  бърза да излезе…

Да поседне на по бира

или просто на кафе,

или пък  безалкохолно.

Вярно, че сме в  гадна криза,

но все пак пари намираме.

Или пък за интернет,

за да посърфираме.

И по този начин

просто си почиваме.

Забравяме за ежедневните

проблеми, глупави началници

и  ги анулираме!

Дай по бира и наздраве!

Влез във интернет и весели се!

Важното е да сме здрави!

И да сме щастливи...

Но...

повечето нямат време?!...

Нямат време за филми.

Работят яко зад бюрото.

Дори не ходят на кино.

Защото бързат  да си ходят.

По пътя купуват продукти.

При зъболекаря имат си час,

децата тръгват в неделя

на екскурзия на св. Влас.

По пътя мяркат реклами...

Хора бързат с цветя...

Всеки нещо продава...

През всичко това те летят…

Прибират се уморени

и включват на друга вълна.

До час вечерята е подредена

и уморени в банята спят…

Така е всеки нов ден!

Почиват си само платено

в екскурзии или у дома...

Защо просто не можем

 време да  отделим

за Дребните неща,

които летят  покрай нас:

дървета, птици, цветя?...

Нима всичко това е мечта?!…

Бюрото е нашата планета,

бюрото е нашата земя…

Нани-нанана-нананана-нааааааа….

Отивам да спяяяяя.

Дните са едни и същи

- лесно се забравят.

Просто трябва да оставим

нашето си време…