Jul 28, 2011, 6:20 PM

Твоето време

  Poetry
1.1K 0 3

 

Всеки ден едно и също,

всеки нещо прави.

Дните са едни и същи

- лесно се забравят.

Но когато дойде вечер

и когато слънцето залезе,

въпреки че уморен е,

всеки  бърза да излезе…

Да поседне на по бира

или просто на кафе,

или пък  безалкохолно.

Вярно, че сме в  гадна криза,

но все пак пари намираме.

Или пък за интернет,

за да посърфираме.

И по този начин

просто си почиваме.

Забравяме за ежедневните

проблеми, глупави началници

и  ги анулираме!

Дай по бира и наздраве!

Влез във интернет и весели се!

Важното е да сме здрави!

И да сме щастливи...

 

Но...

повечето нямат време?!...

Нямат време за филми.

Работят яко зад бюрото.

Дори не ходят на кино.

Защото бързат  да си ходят.

По пътя купуват продукти.

При зъболекаря имат си час,

децата тръгват в неделя

на екскурзия на св. Влас.

По пътя мяркат реклами...

Хора бързат с цветя...

Всеки нещо продава...

През всичко това те летят…

Прибират се уморени

и включват на друга вълна.

До час вечерята е подредена

и уморени в банята спят…

Така е всеки нов ден!

Почиват си само платено

в екскурзии или у дома...

 

 

Защо просто не можем

 време да  отделим

за Дребните неща,

които летят  покрай нас:

дървета, птици, цветя?...

Нима всичко това е мечта?!…

 

Бюрото е нашата планета,

бюрото е нашата земя…

Нани-нанана-нананана-нааааааа….

Отивам да спяяяяя.

 

Дните са едни и същи

- лесно се забравят.

Просто трябва да оставим

нашето си време…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е. Но идва един ден и нещата си идват на мястото. "Защо спирате-попитал чуждият журналист водача на шерпите,които носели багажа по тясната планинска пътека.За да изчакаме душите си -отвърнал водача..." Поздрави и на вас!
  • Ах, как си прав за това проклето време, което за нищо не достига!
  • Времето лети,всичко е пари,за съжаление!Поздравления!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...