18 мая 2011 г., 22:40

Твоите цветя

969 0 5

Знаеш ли колко обичам цветята

родени от капчици дъжд

те напролет събуждат земята

както ти всичко в мен изведнъж

Ароматът им нежен твойта милувка

ласка на слънце са твойте ръце

цветове тъй прекрасни те са твойта целувка

затова ми напомнят за теб

В душата ми пролетен дъжд заваля

цвят със дъх на мед ме омая

целувам твойта усмивка в тези цветя

потъвам в очите ти там и мечтая

Тича душата ми свободна и дива

с аромат на чиста трева във косите

под ябълков цвят нощем  заспива

сънува теб под звездите

Росна утрин щом слънцето зърне

оставаш бленуван като изгрева нов

зовът на сърцето ми към тебе ще тръгне

роди се красивото цвете със име любов

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...