Твоите очи...
От хиляди очи избрах си твойте,
дори да се удавя - знам защо.
Когато приливът до мене дойде,
поглеждам сам към лунното кълбо.
В отблясъци на утрини ги срещам –
с росата са разлели красота.
Зората в капките им се оглежда
и грейва в недокосвани цветя.
И в есенните залези прозират,
обагрени с неземна пъстрота.
Във всяка моя мисъл ги намирам,
защото в тях е скрита любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
