Творецът и времето
Нейде там, в безпросветното минало,
аз стоя в пещера и рисувам победи.
Рисувам всичко, което в живота е бивало.
защото в потомците мои с нескрита надежда аз гледам.
Рисувам храната си. Също рисувам врага.
додето в дома ми слънцето още нахлува.
Трудно е с камъка. Просто не зная кога
ще свърша, но казвам ви: аз съществувам!
Стоя във килия на някакъв стар манастир.
Навън е тъма и бродят кат` сенки някакви люде,
но аз с букви нови им явих най-подир
за кръвта на Исус и за черната участ на Юда.
за жертва човешка, за подлост, във алчност родена.
За мъдрост, събрана от всичкото време зад нас,
и с букви описах всичката горест стаена,
и всяко геройство, и всякаква преходна власт.
Четка държа и рисувам прекрасни портрети
на хора, които живеят във времето с мен.
Хора със своите скърби и радост заети,
рисувам за вашата памет в този час, окрилен.
Компютърът днес е моята светла надежда.
И той като клетва стои между мене и вас.
Творецът сега във всеки свой миг се оглежда,
само секунда е нужна да бъде завинаги с вас.
Такъв съм. Творец, който чака признание.
Преминах столетия, всякакъв бях и служих ви аз.
Вярвам – безсмъртни ще бъдат мойте послания,
защото изкуството вечно е, както и времето в нас.
11. 01. 2017 г.
Русе
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румен Ченков Все права защищены
