Нейде там, в безпросветното минало,
аз стоя в пещера и рисувам победи.
Рисувам всичко, което в живота е бивало.
защото в потомците мои с нескрита надежда аз гледам.
Рисувам храната си. Също рисувам врага.
додето в дома ми слънцето още нахлува.
Трудно е с камъка. Просто не зная кога
ще свърша, но казвам ви: аз съществувам!
Стоя във килия на някакъв стар манастир.
Навън е тъма и бродят кат` сенки някакви люде,
но аз с букви нови им явих най-подир
за кръвта на Исус и за черната участ на Юда. ...