кумеца (Румен Ченков)
399 1922
Jan 24, 2017, 10:51 AM

Творецът и времето 

  Poetry
301 0 5

Нейде там, в безпросветното минало,
аз стоя в пещера и рисувам победи.
Рисувам всичко, което в живота е бивало.
защото в потомците мои с нескрита надежда аз гледам.

 

Рисувам храната си. Също рисувам врага.
додето в дома ми слънцето още нахлува.
Трудно е с камъка. Просто не зная кога
ще свърша, но казвам ви: аз съществувам!

 

Стоя във килия на някакъв стар манастир.
Навън е тъма и бродят кат` сенки някакви люде,
но аз с букви нови им явих най-подир
за кръвта на Исус и за черната участ на Юда.

 

за жертва човешка, за подлост, във алчност родена.
За мъдрост, събрана от всичкото време зад нас,
и с букви описах всичката горест стаена,
и всяко геройство, и всякаква преходна власт.

 

Четка държа и рисувам прекрасни портрети
на хора, които живеят във времето с мен.
Хора със своите скърби и радост заети,
рисувам за вашата памет в този час, окрилен.

 

Компютърът днес е моята светла надежда.
И той като клетва стои между мене и вас.
Творецът сега във всеки свой миг се оглежда,
само секунда е нужна да бъде завинаги с вас.

 

Такъв съм. Творец, който чака признание.
Преминах столетия, всякакъв бях и служих ви аз.
Вярвам – безсмъртни ще бъдат мойте послания,
защото изкуството вечно е, както и времето в нас.

11. 01. 2017 г.
Русе

 

© Румен Ченков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??