15 дек. 2006 г., 18:34

Твоят ден

791 0 3
  • Твоят ден

    Това е твоят ден,
    денят, в който светлината мрака озари, а на небето, със звезди обсипано и твоята се появи.
    Секундата, в която сме родени,
    часът, минутата дори, превръщат вплетени трептения в душа и тяло - плът с Божествени искри.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ден Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Предлагам така, но ти сама реши:

    Това е твоят ден - денят, в който
    тресна гръм и ти се появи.
    а на небето, обсипано със звезди,
    светещо цокало се носи във въздуха,
    откъде се появи

    Секундата, в която сме родени,
    от нищото дори,
    превръщат се в нещо,
    в душа и тяло - плът с Божествени искри.

    Извинявам се, никой не искам да обидя,
    просто нещо отвътре ме накара да го напиша ...
    Успех!!!
  • Предлагам така, но ти сама реши:

    "Това е твоят ден - денят, в който
    светлината мрака озари,
    а на небето, със звезди обсипано,
    и твоята се появи.
    Секундата, в която сме родени,
    часът, минутата дори,
    превръщат вплетени трептения
    в душа и тяло - плът с Божествени искри."
    ...
    Поздрави и успех!

  • Добре дошла
    Подреди го още малко
    Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...