didislava (Дидислава)
125 1572
16 нояб. 2006 г., 01:29

Твоят миг 

  Поэзия
743 0 14

 

 

Точно когато в мен настъпва залез

и прегоряла е усмивката ми

плаха и наивна,

когато лекотата ме напуска 

и слизам много плавно от небето,

на облачни фотьойли...

Точно това е твоят миг,

да ми покажеш,

че съм свидна на сърцето ти,

и ще ме пазиш,

докато съм уязвима,

докато вплета наново

надежди и миражи във крилете си...

докато тежката несигурност

отърся от нозете си,

докато думите нанижа в гривни

на ръцете си...

Ще ме усетиш, как полека се издигам,

към слънчевите снопи от лъчи

които птиците в гнезда ефирни вплитат,

изгряващи и в моите очи...

Не се страхувай... няма как да те напусна...

това пулсиращото топло във ръцете ти...

е моето сърце...

 

 

16.11.2006

© Дидислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??