didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
Nov 16, 2006, 1:29 AM

Твоят миг

  Poetry
901 0 14

 

 

Точно когато в мен настъпва залез

и прегоряла е усмивката ми

плаха и наивна,

когато лекотата ме напуска 

и слизам много плавно от небето,

на облачни фотьойли...

Точно това е твоят миг,

да ми покажеш,

че съм свидна на сърцето ти,

и ще ме пазиш,

докато съм уязвима,

докато вплета наново

надежди и миражи във крилете си...

докато тежката несигурност

отърся от нозете си,

докато думите нанижа в гривни

на ръцете си...

Ще ме усетиш, как полека се издигам,

към слънчевите снопи от лъчи

които птиците в гнезда ефирни вплитат,

изгряващи и в моите очи...

Не се страхувай... няма как да те напусна...

това пулсиращото топло във ръцете ти...

е моето сърце...

 

 

16.11.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0