Твоят миг
Точно когато в мен настъпва залез
и прегоряла е усмивката ми
плаха и наивна,
когато лекотата ме напуска
и слизам много плавно от небето,
на облачни фотьойли...
Точно това е твоят миг,
да ми покажеш,
че съм свидна на сърцето ти,
и ще ме пазиш,
докато съм уязвима,
докато вплета наново
надежди и миражи във крилете си...
докато тежката несигурност
отърся от нозете си,
докато думите нанижа в гривни
на ръцете си...
Ще ме усетиш, как полека се издигам,
към слънчевите снопи от лъчи
които птиците в гнезда ефирни вплитат,
изгряващи и в моите очи...
Не се страхувай... няма как да те напусна...
това пулсиращото топло във ръцете ти...
е моето сърце...
16.11.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
