Твоят вик

…

Мислеща за нас, 

споменът не бяга, 

но и аз - 

искам да го запазя. 

Самонараняването 

е забавно, 

когато толкова 

(те) боли. 

Такова е - 

животът мина като миг, 

или - това беше 

твоят вик?

Отчаяна 

от болка, 

стоях сама 

в ъгъла на стаята.

„Remember me”, 

повтарях си наум - 

„ще ме забравиш ли?”,

питам се, любими.

Не ме обичай, 

недей, 

аз ще те обичам - 

ти си живей.