Твоят вик
923
1
0
…
Мислеща за нас,
споменът не бяга,
но и аз -
искам да го запазя.
Самонараняването
е забавно,
когато толкова
(те) боли.
Такова е -
животът мина като миг,
или - това беше
твоят вик?
Отчаяна
от болка,
стоях сама
в ъгъла на стаята.
„Remember me”,
повтарях си наум -
„ще ме забравиш ли?”,
питам се, любими.
Не ме обичай,
недей,
аз ще те обичам -
ти си живей.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Илиева Всички права запазени
