anubhis (Ивелина Димитрова)
59 572
14 июн. 2007 г., 10:52

твоята истина 

  Поэзия
1652 0 15
Остави ме сама да се надвиквам с тишината.
Очаквах се да плача, да се моля, да роптая,
но в мен остана само скърцането от вратата
затръшната. Нима това е края?
А сякаш вчера казваше, че ме обичаш,
че съм единствената истина за тебе,
в която можеш вечно да се вричаш
и ти помагам да откриеш себе си.
И щом намери се, реши да си отидеш,
да търсиш друга истина навярно,
с която можеш себе си да бъдеш
и в нейните нозе да се кълнеш във вярност!

© Ивелина Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??