твоята истина
Остави ме сама да се надвиквам с тишината.
Очаквах се да плача, да се моля, да роптая,
но в мен остана само скърцането от вратата
затръшната. Нима това е края?
А сякаш вчера казваше, че ме обичаш,
че съм единствената истина за тебе,
в която можеш вечно да се вричаш
и ти помагам да откриеш себе си.
И щом намери се, реши да си отидеш,
да търсиш друга истина навярно,
с която можеш себе си да бъдеш
и в нейните нозе да се кълнеш във вярност!
Очаквах се да плача, да се моля, да роптая,
но в мен остана само скърцането от вратата
затръшната. Нима това е края?
А сякаш вчера казваше, че ме обичаш,
че съм единствената истина за тебе,
в която можеш вечно да се вричаш
и ти помагам да откриеш себе си.
И щом намери се, реши да си отидеш,
да търсиш друга истина навярно,
с която можеш себе си да бъдеш
и в нейните нозе да се кълнеш във вярност!
© Ивелина Димитрова All rights reserved.
