Твоята Лъжа
Скитам и бродя из града
и намирам само самота,
и хора без лица,
скитащи се като мен
във мрака на нощта.
Първата сълза пада в снега,
втората сълза пада в нищета.
Затварям очи аз сега,
погълнат в празнота.
Отварям очи пак сега
преследван от твоята лъжа.
и намирам само самота,
и хора без лица,
скитащи се като мен
във мрака на нощта.
Първата сълза пада в снега,
втората сълза пада в нищета.
Затварям очи аз сега,
погълнат в празнота.
Отварям очи пак сега
преследван от твоята лъжа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стамен Тодоров Все права защищены
