15 авг. 2024 г., 08:10

Твоята проста Любов

433 4 3

ТВОЯТА ПРОСТА ЛЮБОВ

... нали съм бърз като пират, на абордаж превзел те в чата,
аз ще се врежа в твоя свят със скоростта на светлината! –
мъж като вятър – без юзди! – поел в дъбравите зелени,
ще те вихрея сред звезди! – в рой непостигнати Вселени,
ще дипля твоите коси, ще чезна в скришните ти хълми,

и вярвам! – Бог ще ме спаси из тия мигове безмълвни,
ще те въздигам в светове, в които с мен да си щастлива,
за теб ще пея с векове! – то, друго за какво ме бива? –
нетраен! – плиски летен дъжд над пролетното ти елече.
Жена, с която всеки мъж в свят за Любов е просто вечен.

 

15 август 2024 г.

гр. София, 6, 30 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "летен дъжд над пролетното ти елече." !!! тези детайли никога не са случайни в творчеството ти, Валерий!
  • Жената е най-великото Божие творение, Валюшке. Няма друго такова съвършенство. И да се чуди човек защо толкова мъже обърнаха резбата...
  • ще дипля твоите коси, ще чезна в скришните ти хълми,
    и вярвам! – Бог ще ме спаси из тия мигове безмълвни,

    Ах, тези скришни хълми, няма такава поезия!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...