29 апр. 2010 г., 09:42

Твърде късно...

853 0 9

Когато се науча да си тръгвам,

навярно ще е много късно.

Небето ще е свъсено и ниско,

а облаците ще разливат дъжд.

 

Когато се науча да си тръгвам,

навярно ще е много трудно.

И слънцето на сърп ще заприлича,

проболо облаците, мудно.

 

Когато се науча да си тръгвам,

навярно ще е много късно.

Ръждиво по комините на

къщите ще заблести.

 

Когато се науча да си тръгвам,

навярно ще е много късно.

Капчуците не ще да пеят,

а ще стоят като изгнаници на пътя...

 

Когато се науча да си тръгвам,

тогава ще е много късно...

Прозорците от ужас ще тъмнеят.

и ще наднича през тях самотата .

 

Ще ти предлага къшей хляб,

молитва, чаша вино...

И ще ме моли просто да остана.

Но едва ли?! Ще е късно само...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....