17 дек. 2009 г., 10:09

Твърде късно 

  Поэзия » Другая
640 0 1
Такива крясъци не раждат нищо хубаво.
Змийчета съскат в побеснелите ми мисли.
Една секунда – после всичко е изгубено:
и възпитание и толерантност... Всичко... Всичко!!!
Ако сега избухне вампирясалата гордост
и кръвопийски се оближе яростта ми,
ще разпознаеш в озверелия ми поглед
най-грозното лице на отчаянието
Не знам къде се разминаваме със теб,
но нещо не е както трябва и го чувствам.
Защо ми трябва да се убеждавам, че след ден
ще е различно - няма вечно да е същото. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Кайтазова Все права защищены

Предложения
: ??:??