Твърде късно
735
0
1
Такива крясъци не раждат нищо хубаво.
Змийчета съскат в побеснелите ми мисли.
Една секунда – после всичко е изгубено:
и възпитание и толерантност... Всичко... Всичко!!!
Ако сега избухне вампирясалата гордост
и кръвопийски се оближе яростта ми,
ще разпознаеш в озверелия ми поглед
най-грозното лице на отчаянието
Не знам къде се разминаваме със теб,
но нещо не е както трябва и го чувствам.
Защо ми трябва да се убеждавам, че след ден
ще е различно - няма вечно да е същото.
Защо не мога като прост човек и аз
да кажа: ”Майната му. К`вото беше - беше!”,
а трябва да ровичкам в пепелта
и да прощавам даже недопуснатите грешки?!
Не знам, но ме е яд - за теб... за мен...
за пипалата на човешката ни глупост.
Живеем сякаш няма да умрем.
И си прощаваме... Но късно... Твърде късно...
Змийчета съскат в побеснелите ми мисли.
Една секунда – после всичко е изгубено:
и възпитание и толерантност... Всичко... Всичко!!!
Ако сега избухне вампирясалата гордост
и кръвопийски се оближе яростта ми,
ще разпознаеш в озверелия ми поглед
най-грозното лице на отчаянието
Не знам къде се разминаваме със теб,
но нещо не е както трябва и го чувствам.
Защо ми трябва да се убеждавам, че след ден
ще е различно - няма вечно да е същото.
Защо не мога като прост човек и аз
да кажа: ”Майната му. К`вото беше - беше!”,
а трябва да ровичкам в пепелта
и да прощавам даже недопуснатите грешки?!
Не знам, но ме е яд - за теб... за мен...
за пипалата на човешката ни глупост.
Живеем сякаш няма да умрем.
И си прощаваме... Но късно... Твърде късно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Кайтазова Всички права запазени
