Да бъда адекватна, хладнокръвна,
когато твоят дъх пълзи горещ по мен,
когато с няколко целувки ще ме сбъднеш
и като ангел ще политнеш окрилен...
... Не мога! Нито искам! И не трябва. ...
Такива крясъци не раждат нищо хубаво.
Змийчета съскат в побеснелите ми мисли.
Една секунда – после всичко е изгубено:
и възпитание и толерантност... Всичко... Всичко!!!
Ако сега избухне вампирясалата гордост ...
На празници понякога е тъжно,
защото липсват хора... гласове...
Усмивките на баба и на кръстница,
и татковото позамислено лице.
Представям си ги някъде зад мене ...
В неделя смисълът се буди по обяд,
протяга мързеливо топли длани
и се усмихва на приветливия свят
с неподражаемото свое обаяние.
Обикновено се оглежда във небе, ...
Една ръка - там някъде, във нищото
прокарва нежно пръсти по душата ти.
Красиво е. Напомня на затишие
след дълго изморително очакване.
Мълчание, облечено във музикам ...
Човекът ослепя за светлината
и апатично задълба в онази пропаст,
опитвайки да замаскира празнотата си...
Не спряха мислите катранени да капят,
а страниците бели на душата му ...
