22 янв. 2021 г., 09:40

Твърди се...

578 1 2

Когато скъсаш страници от романа,

изпускаш безценни и важни моменти...

Самотуваш си... И се вкарваш в капани

от съмнения и пръснати фрагменти...

 

Лепиш и наместваш случайни парчета,

но вече е кръпка до кръпка... Личи си...

Сблъскват се чувствата – храна за поети.

И душата тихо тъгува... топи се...

 

                                © Павлина Христова Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Казвам си така - колкото и щеш парчета, важното е сърцето. То да е цяло, макар до капка кръв да се е раздало... Все пак сърцето си е с уникален баланс - не фалира, когато раздава повече отколкото получава... И така - каквото е писано... Ще взема да потърся нов роман да прочета...
  • Късаш и хвърляш! Слагай чертата, иначе тоя роман винаги ще те дърпа назад.
    Това, че си на парчета, че животът те е начупил и напукал не е важно, важно е и на парчета да си цял!
    Има толкова неща, които би било по-добре да съм ги пропуснала. Обръщайки се назад, като откриеш колко безсмислени неща си правил.
    Като гедеон - корици - папка, в която да слагаш. Старото като старата година - календарът в огъня!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...